Психолог Светла

Разбирам колко трудно е да се разделят работата и личният живот, особено когато домът и офисът се сливат в едно пространство. Първо, е важно да си позволиш да поставиш ясни граници, макар и това да изглежда трудно. Опитай се да определиш конкретно работно време и да информираш както работодателя, така и клиентите си за това. Това не означава липса на професионализъм, а необходимост от запазване на психическото ти здраве. Когато не отговаряш веднага, знай, че това е твое право и необходимост, не повод за вина.

Обясни на близките си, че натоварването и стресът от продължителната работа вкъщи могат да създадат усещането, че си „несъприсъстваща“, но това не намалява любовта ти към тях. Общуването с тях е ключово – сподели със съпруга и децата как се чувстваш без да обвиняваш или да се оправдаваш. Покажи, че се бориш с това и имаш нужда от тяхната подкрепа и разбиране.

Опитай се да експериментираш с физическото разделение на работното място от мястото за отдих вкъщи, ако е възможно. Може също така да си създадеш ритуали за начало и край на работния ден, например кратка разходка или специална музика, която да ти помага да се настроиш и после да отпуснеш. Прекалената самодисциплина и постоянен натиск върху себе си могат да доведат до обратен ефект, както и ти описваш с кошмарите и паническите чувства. Помисли дали можеш да си позволиш да поискаш от работодателя си повече яснота и уважение към личното време, или намирането на по-балансиран работен режим.

Не си изгубила контрола над живота си, но е време да го възстановиш, поставяйки себе си на първо място поне в малки моменти всеки ден. Грижата за себе си не е егоизъм, а необходимост, за да продължиш да бъдеш силна и продуктивна и в работата, и за семейството си. Повярвай, че можеш да възвърнеш хармонията, като започнеш с малки стъпки и приемеш, че перфектното разпределение понякога е мит.