Психолог Светла

Здравей, Мартин. Благодаря ти, че сподели този важен въпрос. Ситуацията, която описваш, е много разпространена, особено в условия на продължителен професионален и финансов стрес. Чувството, че гневът е като леко натискаем бутон, е много точно и показва, че ти си наясно със своето състояние, което е първата стъпка към промяна.

Преди всичко, важно е да разбереш, че гневът и раздразнителността често са вторични емоции. Те са като върха на айсберга. Под тях обикновено се крият други, по-уязвими чувства като страх, безсилие, изтощение или загриженост. В твоя случай, постоянният работен натиск в IT сферата, комбиниран с значителния финансов стрес от заемите, създава фон на хронично напрежение. Това означава, че твоята емоционална "батерия" е почти винаги изтощена, което те прави изключително чувствителен към всякакви допълнителни стимули, дори най-малките.

Когато се опитваш да практикуваш йога и се раздразняваш още повече, това е съвсем нормална реакция. Тя показва, че умът ти е претоварен и се съпротивлява на опитите за успокоение, защото е свикнал да работи в режим на тревога. Вместо да се караш на себе си за това, опитай да подходиш с любопитство. Забележи мислите, които идват, без да се опитваш да ги спреш, и просто се върни към дишането си. Осъзнатото дишане е един от най-мощните инструменти за моментално намаляване на физиологичното възбуждение. Опитай да дишаш бавно и дълбоко, когато усетиш, че напрежението расте, дори само за минута.

За да си върнеш контрола, е важно да работиш както в момента на реакция, така и в дългосрочен план. В самия момент, когато усетиш, че гневът пламва, опитай да създадеш ментална пауза. Това може да е просто да си кажеш "Спри се", да излезеш за момент от стаята или да погледнеш през прозореца. Тази пауза прекъсва автоматичната реакция и ти дава избор как да продължиш. Също така, помни, че търпението не е безкрайно качество, а ресурс, който се изчерпва, когато стресът е твърде голям. Затова е по-ефективно да работиш върху намаляването на общия стрес, отколкото да се опитваш да бъдеш по-търпелив.

В дългосрочен план, ключово е да идентифицираш източниците на стреса и да видиш кои от тях можеш да контролираш или промениш. Може би е време да преоцениш някои от финансовите си ангажименти или да потърсиш начини за професионално разтоварване. Разговорът с приятелката ти за това как се чувстваш, без да я обвиняваш, може да намали напрежението във връзката. Кажи й, че се стремиш да се справиш с проблема и че я цениш за подкрепата. Откритото комуникиране е жизненоважно.

Накрая, помни, че гневът не е твой враг. Той е сигнална система, която ти казва, че нещо не е наред. Вместо да се бориш срещу него, опитай да го разбереш. Ако чувстваш, че не успяваш да се справиш сам, консултация с психолог може да ти даде персонализирани техники и безопасно пространство за разбиране на корените на този гняв. Това не е признак за слабост, а за отговорност към себе си и хората около теб.