Психолог Светла

Здравейте. Аз съм 19-годишна жена и търся помощ за чувството на самота и трудностите ми в комуникацията. Живея сама отскоро в друг град, учението ми е натоварено и повечето ми познати са заети с работата и семействата си. Имам няколко приятелки от училище, но комуникацията с тях е повърхностна и рядка, чувствам се недоразбрана и често се отдръпвам, защото се страхувам да не изглеждам натрапчива. Когато се опитам да започна разговор, не знам как да продължа без да звуча скучно или да натоваря другите, притеснявам се, че споделям прекалено много лични неща. Понякога имам кошмари и сутрин се будя тревожна, това влияе на концентрацията ми и на представянето в университета. Финансовите ми ресурси са ограничени, работя на непълен работен ден и често се тревожа за сметките, което още повече ме изолира от социални активности. Имам желание да изградя по-автентични връзки, но не знам откъде да започна - дали да потърся групи с общи интереси, да опитам терапии за тревожност и сън, или да работя по асертивността си, за да мога да започвам и поддържам разговори. Страхувам се и от това, че ако покажа слабост, хората може да се отдръпнат. Моля за съвет: как да работя по уменията си за комуникация, как да се справя с чувството на самота при ограничен бюджет, и как кошмарите и тревожността мога да намаля, за да не влияят на социалния ми живот и академичното ми представяне?