Психолог Светла

Здравей, Петър, благодаря ти, че сподели това с мен. Чувствата, които описваш, звучат много тежки и изтощителни. Да отговарям директно на въпроса ти: докато известно ниво на безпокойство е част от човешкия живот, интензивността, продължителността и начина, по който това състояние засяга ежедневието и здравето ти, показват, че това вероятно надхвърля "нормалното" за всяка възраст, включително за 52 години. Това не е просто възрастово явление, а признак, че твоята психична устойчивост е претоварена.

Симптомите, които споменаваш – постоянно обезпокойство, нарушен сън, физически прояви като тежест в гърдите и главоболия, както и натрапчиви проверки (на печка, ключалки) – са класически признаци на общо тревожно разстройство. Фактът, че това продължава от няколко месеца и се влошава, е важен индикатор, че е нужна насочена помощ. Работата ти като счетоводител изисква внимание към детайла, но когато страхът от грешки става парализиращ, това вече е сигнал, че механизмите за справяне не работят както трябва.

За щастие, съществуват много ефективни техники и подходи, с които можеш да работиш сам, за да намалиш напрежението. Една от най-добре изследваните е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Тя се фокусира върху идентифицирането и промяната на негативните мисловни модели, които подхранват тревожността. Можеш да започнеш, като забелязваш моментите, в които мисълта ти "скача" към катастрофални сценарии (например, че ще загубиш работа заради малка грешка или че нещо лошо се е случило на децата ти). Запитай се: "Какви са доказателствата за тази мисъл? Има ли по-балансиран, по-реалистичен начин да погледна на ситуацията?". Веднага след като уловиш тази мисъл, опитай се да я замениш с по-уравновесена. Това изисква практика, но е много ефективно.

Освен работа с мислите, техники за управление на стреса са от съществено значение. Това включва редовни дихателни упражнения за незабавно успокояване. Когато усетиш напрежение, опитай да дишаш бавно и дълбоко: вдишвай за 4 секунди, задръж дъха за 4, издишвай за 6. Също така, редовната физическа активност, дори кратка разходка, помага много за намаляване на стресовите хормони и подобряване на настроението. Много важно е да създадеш вечерен ритуал за релакс, който да ти сигнализира, че работното време е свършило – това може да бъде четене на книга, слушане на музика или леко разтягане. Избягвай екраните преди сън.

Важно е също да си признаеш, че самопомощта има своите граници. Ако тези техники не доведат до забележимо подобрение, или ако симптомите се влошат, консултация с психолог специалист е следващата препоръчителна стъпка. Психологът може да ти предостави структурирана и персонализирана подкрепа, базирана на КПТ или други терапевтични подходи. Имай предвид, че търсенето на помощ е признак за сила и грижа за себе си, а не за слабост. Също така, въпреки че не съм психиатър и не мога да давам медицински съвети, е добре да знаеш, че при устойчива и интензивна тревожност понякога се налага консултация с лекар общопрактикуващ или психиатър, за да се прецени необходимостта от медикаментозно лечение в комбинация с терапия. Не пренебрегвай и физическото си здраве – консултация с твоя лекар за главоболията и усещането за изтощение е добра идея, за да се изключат други причини.

Накрая, помни, че чувствата ти са валидни. Когато близките, като жена ти, казват, че "преувеличаваш", това може да те накара да се чувстваш неразбран. Опитай да й обясниш, че това не е просто притеснение, а много реално и физическо усещане, което не можеш да контролираш само с воля. Подкрепата на семейството може да бъде много ценна в този процес. Започни с малки стъпки днес – едно дихателно упражнение, една кратка разходка. Възстановяването е процес, но с подходящите инструменти и подкрепа, намаляването на постоянния страх и безпокойство е напълно постижимо.