Психолог Светла

Здравей, Елена. Благодаря ти, че сподели толкова лични и трудни преживявания. Това, което описваш, е много тежко състояние, но е важно да знаеш, че не си сама и че това, което изпитваш, е разбираема, макар и изтощителна, реакция на продължителен и интензивен стрес. Твоите симптоми - както емоционалните, така и физическите - са сериозен сигнал от твоето тяло и психика, че са достигнали границата на това, което могат да понесат.

Твоето описание на чувството да си автомат, който изпълнява задължения без удоволствие, е много показателно. Това често е признак за емоционално изгаряне или професионално изтощение. Това не е просто умора, а състояние на дълбока физическа, емоционална и психическа изчерпаност, което води до чувство на отчуждаване от работата си, намалена производителност и цинизъм. Фактът, че преди си била мотивирана и ентусиазирана, а сега задачите ти се струват безсмислени, е класически симптом. Това, което се случва, е защитен механизъм на психиката ти - когато претоварването е твърде голямо, тя 'се изключва' емоционално, за да се предпази от още повече стрес, но това води до онова чувство на празнота и загуба на себе си.

Физическите симптоми, които описваш - тежест в гърдите и стомаха, главоболия, проблеми със съня и постоянна умора - са пряко свързани с хроничния стрес. Когато сме под постоянен натиск, тялото ни е в състояние на продължителна 'бой или бягство', което води до реални физически страдания. Сънят е особено важен индикатор - ранното събуждане с тревожност е често срещан проблем при хора с високо ниво на стреса и тревожност. Опитът ти с отпуската също е много показателен: когато сме хронично претоварени, способността ни да се релаксира изчезва, а умът продължава да 'работи' непрекъснато.

Чувствата на вина и раздразнителност спрямо колеги и семейство са много болезнени, но също така част от картината. Когато сме изтощени, търпението ни е на нула, а концентрацията ни е нарушена, което води до грешки и пропуски. Това създава порочен кръг: грешките водят до още повече стрес и чувство на неадекватност, което отново засилва симптомите. Важно е да разбереш, че това не е личностен недостатък или слабост, а следствие от обстоятелствата, в които се намираш.

Въпросът 'Какво се случва с мен?' е изключително важен. Отговорът е, че вероятно си в състояние на хроничен стрес и емоционално изгаряне. Това е сериозно състояние, което изисква внимание, но не е непременно 'нещо по-сериозно' в смисъл на тежка психиатрична диагноза. То е адаптационна реакция, която обаче е станала дизфункционална и тежи на целия ти живот. Чувството за 'безвыходно положение' е типично, защото изгарянето засяга способността ни да виждаме алтернативи и изходи.

Какво можеш да направиш? Първата и най-важна стъпка е да приемеш, че се нуждаеш от помощ и подкрепа. Това не е знак за слабост, а за самоуважение. Препоръчвам ти да се обърнеш към клиничен психолог, който работи с възрастни и има опит в работа със стреса и изгарянето. Заедно можете да анализирате факторите на стреса на работа и у дома, да разработите стратегии за управление на напрежението и да работите върху възстановяването на емоционалната връзка със себе си. Терапията може да ти помогне да разбереш границите си и да поставиш здравословни лимити.

Освен професионална помощ, може да започнеш с малки, но значими стъпки към себе си. Опитай да отделиш само 10-15 минути на ден за нещо, което ти носи малко спокойствие - кратка разходка навън без телефон, дишане на свеж въздух, слушане на музика. Важно е да прекъснеш непрекъснатия цикъл на задължения. Говори открито със семейството си за това, което изпитваш (доколкото се чувстваш комфортно). Техните оплаквания може да са израз на притеснение за теб, а не само на критика. На работа, помисли дали е възможно да делегираш част от задачите или да обсъдиш с ръководството натоварването си, може би временно. Възстановяването от изгаряне изисква време и търпение. Не става с една отпуска, а с последователна промяна в начина на живот и нагласата. Целта не е да си върнеш 'предишния ентусиазъм' веднага, а първо да се съсредоточиш върху възстановяване на енергията и връзката със себе си. Малките стъпки водят до големи промени.