Психолог Светла

Здравей, Елена. На първо място, важно е да разбереш, че перфекционизмът може да бъде изключително изтощителен и парализиращ, особено когато поставяш нереалистично високи стандарти пред себе си. Това, което описваш, е често срещано за много млади хора, които преминават през важни житейски промени, като започването на университет. Твоят стремеж към съвършенство първоначално ти е давал мотивация, но когато то се превърне в източник на постоянен страх и безпокойство, започва да те блокира и изчерпва енергията ти. Този цикъл на самокритика и страх да не се провалиш може да те доведе до състояния на апатия и загуба на интерес към онова, което някога си обичала.

Един от начините да намериш пътя обратно към себе си и желанието за живот е да започнеш с малки, но съзнателни стъпки към приемане на несъвършенството. Важно е да осъзнаеш, че перфектното не съществува и всяка грешка е възможност за растеж, а не причина за самоосъждане. Опитай се да бъдеш по-сърдечна към себе си, като се научиш да различаваш кога си в капана на прекомерно изискване и кога наистина си направила всичко, което можеш в дадена ситуация. Позволи си да правиш грешки и виж неуспехите като част от процеса на учене, а не като доказателство за лична неуспешност.

Една техника, която може да ти помогне, е да започнеш с разбиването на големите задачи на по-малки, управляеми части. Това ще намали усещането за претоварване и ще ти даде възможност да започнеш по-лесно, без да се страхуваш от невъзможността за съвършен резултат. Понякога действието, дори без идеалния резултат, е ключът към прекъсване на бездействието и възвръщане на контрол над деня си.

Също така е важно да не се изолираш с тези чувства. Макар да ти е трудно да споделяш, подкрепата от близки може да бъде много ценна – хората около теб може да не разбират напълно какво преживяваш, но те могат да ти дадат сили и да ти покажат, че не си сама. Ако обаче смяташ, че е нужно, обмисли и възможността за консултация с психолог, който да ти помогне да разгледаш тези чувства и да научиш нови стратегии за справяне със стреса и самокритичността.

За да върнеш интереса към живота и хобитата, които си обичала, може да опиташ да се занимаваш с тях без натоварването на очакването за перфектност. Позволи си да играеш и да се забавляваш, без да търсиш резултатите или оценката. Малките радости и моменти на присъствие могат постепенно да ти върнат енергия и смисъл.

Най-важното е да си дадеш време и да приемеш, че това, през което преминаваш, е част от твоя личен процес на израстване. Самопространството, терпение и малки стъпки напред са ключът към възстановяване на желанието за живот и намаляване на тежкото самосъждение. Ти заслужаваш приятелство с себе си, не се отказвай от себе си!