Психолог Светла

Здравей, Диана, и благодаря за споделеното. Чувствата, които описваш, са напълно разбираеми след преживявания като развод и професионален стрес, които значително разклащат нашата представа за себе си. Важно е да разбереш, че това, което изпитваш, не е лична слабост, а естествена реакция на продължително напрежение. Емоционалното възстановяване след развод често е бавен процес, който може да остави усещане за несигурност, което след това се пренася в други сфери на живота, като работата. Професионалният стрес, особено в конкурентна среда като маркетинга, може да засили това чувство, като те накара да се съмняваш в компетентността си. Важно е да осъзнаеш, че твоите реакции – отлагане на задачи, притеснение преди срещи, избягване на общуване – са защитни механизми срещу възприета заплаха, а не признак на провал.

За да си върнеш увереността, първата стъпка е да приемеш настоящите си чувства без съдене. Опитай да разграничиш фактите от интерпретациите. Когато получиш конструктивна критика на работа, вместо веднага да я приемеш като доказателство за некомпетентност, опитай да я анализираш обективно: каква е конкретната обратна връзка, как може да се използва за подобрение, и дали наистина отразява цялостната ти работа или само изолиран момент. Упражнения за застъпничество за себе си могат да помогнат – започни с малки стъпки, като да изразиш мнение в среща или да поискаш изяснение, когато нещо не е ясно. Това ще помогне да възстановиш чувството за контрол.

Самозаричането често идва от склонност да поемаш прекалена отговорност за ситуации. За да го намалиш, опитай да префокусираш вниманието си върху процеса, а не само върху резултата. Признай си, че след развода и промяната на работата си преминаваш през период на адаптация, и е нормално да имаш колебания. Страхът от отхвърляне или осъждане често е свързан с дълбоко усещане за уязвимост. Работата с този страх включва изграждане на устойчивост към мнението на другите чрез потвърждаване на собствените ценности и постижения. Спомни си за времена, когато си се справяла успешно – това не е изгубена част от теб, а способност, която може да бъде възстановена с практика и търпение.

Относно хранителните навици, които споменаваш, е важно да отбележим, че емоционалното хранене е често явление при стрес и може да бъде тясно свързано с липсата на увереност. Когато се чувстваме несигурни или претоварени, тялото ни може да търси утеха в храната. Това не означава автоматично, че имаш булимия, която е сериозно психиатрично състояние, изискващо специфична диагноза и лечение от специалист. Въпреки това, ако поведението те притеснява или засилва чувството на загуба на контрол, консултация с медицински специалист (като общопрактикуващ лекар или диетолог) и психолог би била много полезна, за да оцениш ситуацията и да получиш подходяща насока. Това може да е част от по-широкия модел на справяне със стреса и възстановяването на баланс.

Накрая, книгите за самоусъвършенстване понякога могат да създадат допълнителен натиск, ако се използват с чувство на задължение. Вместо това, опитай да търсиш подкрепа от професионалист. Работата с психолог може да ти предостави безопасно пространство за изследване на корените на несигурността, разработване на стратегии за управление на стреса и постепенно възстановяване на самочувствието. Помни, че това е пътешествие, и всяка малка стъпка към разбиране и приемане на себе си е значителна победа.