Психолог Светла

Здравей, Иван. Благодаря ти, че сподели това с мен. Ситуацията, която описваш, звучи много трудна и разбираемо е, че те притеснява. Нещо много важно, което искам да подчертая, е че твоите чувства са валидни и разбираеми. Въпреки че винаги си бил спокоен и практичен, големи промени в живота на близките, особено на децата, могат да предизвикат силни емоционални вълни, дори ако на съзнателно ниво ги подкрепяме.

Това, което описваш – силно сърцебиене, затруднено дишане и натрапчиви мисли за катастрофални сценарии – прилича много на симптоми на паник атаки и висока тревожност. Те често се засилват в моменти на спокойствие или самота, когато умът е по-свободен да се фокусира върху тревогите. Фактът, че си забелязал, че новините за инциденти в региона на сина ти засилват чувствата, е важен индикатор. Това показва, че твоят ум свързва неговата далечна локация с пряка заплаха, което е често явление при тревожността, където логиката отстъпва на катастрофалното мислене.

На твоята възраст, и особено след пенсиониране, много хора преминават през период на преоценка. Ролята на родител, която е била централна десетилетия, се променя. Пенсионирането и отдалечаването на децата могат да създадат чувство на загуба на контрол и цел. Това не означава, че реакцията ти е ненормална. Обратно, тя показва колко много ги обичаш. Въпросът е как да се справиш с тази любов и грижа, без те да се превърнат в парализиращ страх.

За да си върнеш спокойствието, е полезно да работиш в няколко направления. Първо, в момента на атака, фокусирай се върху дишането си. Опитай бавно и дълбоко да вдишваш през носа и да издишваш през устата. Това помага да се намали физическото възбуждение. Второ, когато мислите започнат да се въртят, опитай да ги „пренасочиш“. Вместо да мислиш „Как ще му помогна, ако...“, опитай да си припомниш конкретни примери за неговата самостоятелност: „Той е умен и способен мъж, който досега се е справял отлично.“ Трето, ограничи излагането си на тревожни новини. Ако гледаш новини, направи това в определен час, а не пасивно през деня.

Много важно е също да възстановиш чувството за собствен живот и ежедневие. Пенсионирането ти дава възможност за нови занимания, хобита или дори доброволска работа. Социалните контакти са изключително важни. Разговаряй с приятели, с жена си, ако си женен, за твоите чувства – не задължително постоянно за тревогата, а просто за общуване. Изграждането на рутина, която ти носи удовлетворение, помага да се намали менталното пространство за тревожни мисли.

Накрая, искам да отбележа, че търсенето на професионална помощ от психолог е силна и разумна стъпка. Терапията, особено когнитивно-поведенческата, е много ефективна при работа с паник атаки и тревожност. Тя може да ти помогне да идентифицираш моделите на мислене, които подхранват страха, и да разработиш практически стратегии за справяне. Помни, че грижата за психическото си здраве е признак за сила, а не за слабост.

Твоят страх идва от любов. Задачата сега е да превърнеш тази любов от източник на страдание обратно в източник на топлина и спокойствие, като приемеш, че децата ти са самостоятелни, а ти си дал всичко необходимо, за да летят безопасно, дори и далеч.