Психолог Светла

Здравейте, Мариана. Вашата ситуация е позната на много хора, които използват хобитата си като механизъм за справяне със стреса. Това, което описвате, не е просто „странна зависимост”, а по-скоропрекомерно потапяне в дейност, която ви е носила утеха. Важно е да осъзнаете, че хобито ви не е проблемът, а начинът, по който то е заело централно място в живота ви, измествайки други важни аспекти. Вие не се чувствате виновни, защото това хоби наистина ви е „спасявало” – то е било ваше убежище. Но сега то се е превърнало визолационен балон, който ви пречи да бъдете свързани с реалността и близките.

Първата стъпка е дапрекратите чувството на вина. Вината ви кара да се вкопчвате още по-силно в хобито, защото то е единственото място, където се чувствате добре. Вместо да се карате, опитайте се да разберете какво точно ви дава това гледане. Успокоява ли ви? Дава ли ви чувство за контрол? При реставрацията виждате как нещо старо и повредено се превръща в нещо красиво и ценно – това е мощна метафора за собствения ви живот, нали? Признайте си, че имате нужда от това презареждане, ноопределете границите му.

Предложете сиалтернативен ритуал за релаксация, който да замени част от времето пред видеата. Например, можете да отделите 30 минути вечер за реставрация – нос физически предмет, който имате вкъщи. Ако нямате, помислете за рисуване, бродиране или просто разглеждане на албум със снимки на стари мебели. Това еактивна почивка, която ангажира сетивата ви, но не ви държи пред екрана. След това, вместо да продължите с видеата, отидете при съпруга си и му кажете нещо за деня си. Започнете с малко – дори едно изречение за това как е минал работният ви ден. Това ще възстанови връзката ви малко по малко.

За да управлявате времето, вместо таймер, който ви кара да се чувствате наказани, използвайтеметода на „времеви блокове”. Решете, че ще гледате видеа само между 22 и 23 часа, например. Запишете това в календара си като среща със себе си. Когато времето изтече, си кажете: „Това беше моето време за удоволствие. Сега имам друго нещо за правене.” Ако се изкушите, спомнете си заумората и грешките в работата – те са истинската цена, която плащате. Не се карайте, а просто си напомнете, че утре отново ще имате този блок.

Включете семейството си. Попитайте децата дали искат да гледат с вас едно видео и да обсъдят какво е било интересно. Такапревръщате хобито в споделено преживяване, а не в изолация. Може да откриете, че съпругът ви има интерес към стари часовници или картини. Дори и да не го споделя, той ще оцени жеста ви да го поканите. Постепеннонамалете вечерните сесии до максимум 2 часа, а през уикенда си позволете повече. Целта е не да спрете, а дабалансирате удоволствието с отговорностите. Вие сте учителка по история – знаете колко е важно да се поправят нещата, но не на всяка цена. Понякога реставрацията на собствения живот изисква да оставим настрана инструментите и просто да бъдем с тези, които обичаме.