Психолог Светла

Здравей, Виктория, и благодаря за споделеното. Ситуацията, която описваш, е много разпознаваема и често срещана, дори и да изглежда изолираща в момента. Чувството, което изпитваш, се нарича синдром на самозванеца и е свързано с устойчиво убеждение, че не заслужаваш успеха си и че в един момент всички ще разберат, че си "измамник". Това не е психиатрична диагноза, а психологически феномен, който много компетентни хора преживяват, особено в нови среди или при промяна на ролята.

Твоят опит от първата среща, където се "запъна", изглежда е бил ключов преживяващ опит, който засили това чувство. Мозъкът ти е свързал ситуацията в офиса (особено вниманието на другите) с потенциална опасност от срам или отхвърляне, което задейства физиологичната реакция на стрес - бързо сърцебиене, потене, "празен ум". Важно е да разбереш, че това е автоматична реакция на тялото на възприета заплаха, а не реална оценка на твоите умения.

Разликата между поведението ти в личния и професионалния живот подчертава, че проблемът не е в твоята фундаментална увереност, а в специфичния контекст на работата. В офиса си създала ментален образ на себе си като "странна" или "некомпетентна", който се сблъсква с образа на уверената Виктория извън него. Избягването на кафета с колеги е естествено, но е и форма на избягващо поведение, което краткосрочно намалява тревожността, но дългосрочно затвърждава страха и изолацията.

За да прекъснеш този кръг, е необходимо да работиш на няколко нива. Първо, помисли дали можеш да пренасочиш вниманието си в тези моменти на паника. Вместо да се концентрираш върху това как се чувстваш (сърцебиенето, потта), опитай да насочиш фокуса към съдържанието на разговора или дори към нещо неутрално в стаята. Това намалява интензивността на емоционалната реакция. Дихателните упражнения са добри, но често не помагат в самия момент на криза, защото умът е прекалено претоварен. Опитай да ги практикуваш редовно извън стресови ситуации, за да успокоиш общата си нервна система.

Второ, започни да събираш доказателства срещу чувството си за измамничество. Напиши списък с конкретни задачи или проекти, които си свършила добре, дори малки. Когато умът ти подсказва, че си некомпетентна, погледни този списък. Трето, опитай се да нормализираш ситуацията с колегите си. Следващият път, когато някой дойде при теб, вместо да се бориш с паниката, можеш просто да кажеш "Момент, нещо се обърках, дай да помисля". Това е нещо, което всеки казва, и показва, че си човек, а не перфектна машина.

Най-важното е да разбереш, че чувствата ти не са факт. Това, че се чувстваш като натрапник, не означава, че такъв си. Самосаботата често идва от страх да не се провалиш, но в крайна сметка води до отдалечаване от работата, която обичаш. Ако тези стратегии не носят облекчение за няколко седмици, силно препоръчвам да потърсиш помощ от личен психолог, който специализира в тревожността на работното място или синдрома на самозванеца. Работата върху тези модели на мислене и поведение с професионалист може да ти даде инструментите, за да си върнеш увереността и удоволствието от кариерата.