Психолог Светла

Здравей, Марина. Благодаря ти, че сподели този личен и важен за теб въпрос. Чувам колко силно желаеш да се развиеш професионално, но се чувстваш ограничена от страха си да се изразиш публично. Това е честа тема сред високочувствителни и интровертни хора, които притежават огромен потенциал, но често се сблъскват с вътрешни бариери, породени от перфекционизъм, страх от оценка и самосъмнение. Да разгледаме как можеш да подходиш към тази ситуация.

Първо, важно е да признаеш, че страхът ти не е знак за слабост, а за това, че теб ти пука. Той идва от дълбока грижа за качеството на работата ти и желанието да бъдеш оценена добре. Това е сила, която може да бъде насочена в полезна посока. Проблемът не е в самия страх, а в начина, по който го интерпретираш и в това, че позволяваш да те парализира. Страхът не изчезва, когато го избегваме – той се преодолява, когато започваме да действаме въпреки него.

Един от ключовите аспекти тук е промяна на вътрешния диалог. Сегашното ти самокритично мислене след срещите подхранва чувството за неадекватност. Вместо да си задаваш въпроси като „Дали ме смятат за некомпетентна?“, опитай се да се фокусираш върху фактите: „Подготвих се добре, знаех материала, колегите ме слушаха и реагираха по същество“. Психологическият термин за това е когнитивна реструктуризация – процес, при който заменяш автоматичните негативни мисли с по-балансирани и реалистични. Започни да записваш след всяка среща три неща, които са минали добре. Това ще ти помогне да преместиш фокуса от възприятието за провал към реалните постижения.

Друг важен елемент е подготовката не само на съдържанието, а и на физическото и емоционално състояние. Страхът от публично изказване често се засилва от физиологични реакции – треперене на гласа, ускорено дишане, припряност. Тези симптоми могат да бъдат контролирани с техники за дихателна регулация и заземяване. Преди среща оправи се за минута-две, сложи ръка на корема си и дишай дълбоко и бавно (4 секунди вдишване, 4 секунди задържане, 6 секунди издишване). Това активира парасимпатиковата нервна система и намалява нивата на стрес. Заземяването може да стане чрез фокусиране върху усещанията в краката ти или дланите – това ти помага да останеш „тук и сега“, вместо да се губиш в тревожни мисли.

Страхът ти също може да е свързан с възприятието, че всички гледат и оценяват. Реалността е, че в професионална среда хората са фокусирани предимно върху съдържанието, а не върху това как го представяш. Освен това, увереността не винаги идва преди действието – често се гради по време на самото действие. Започни с малки стъпки: например, на следващата среща си постави цел да кажеш само едно изречение с по-твърд глас или да зададеш въпрос на колега. С всяка такава стъпка мозъкът ти ще свиква с идеята, че публичното изказване не е заплаха, а част от процеса.

Твоят опит като водещ дизайнер показва, че компетентността ти не се съмнява – съмнява се само твоето его. Това е ключово разграничение. Когато се съсредоточиш върху това, че си експерт в областта си, а не върху това как звучи гласът ти, увереността идва по-естествено. Една полезна техника е да си представяш, че разказваш на приятел – това намалява формалността и те кара да говориш по-свободно. Също така, не е нужно да бъдеш перфектна, за да бъдеш професионално убедителна. Хората оценяват автентичността и яснотата на идеите, не театралното изпълнение.

За дългосрочното развитие на увереност бих ти препоръчала да разгледаш тренинг на публично говорене в безопасна среда. Това може да бъде курс, клуб като Toastmasters или дори упражнения с близък човек, на когото да представяш материалите си предварително. Колкото повече практикуваш, толкова по-малко мозъкът ти ще възприема тези ситуации като заплаха. Важно е също да си дадеш разрешение да правиш грешки – те са част от процеса на научаване и не намаляват стойността ти като професионалист.

Последно, но не по значение – размисли върху кариерните ти приоритети. Отказала си ръководни позиции от страх, но какво би станало, ако ги приемеш въпреки него? Да си в позиция с повече отговорност не означава, че трябва да станеш друг човек. Много успешни лидери са интроверти, които са научили да използват силните си страни – дълбокото мислене, емпатията и способността да слушат. Увереността се гради, когато започнеш да действаш в посока на страха си, а не да бягаш от него. Ако желаеш кариерен растеж, позволи си да го поискаш, без да чакаш да се почувстваш „готова“. Готовността идва по пътя, не преди него.

Запомни, Марина – ти не се бориш с липса на способности, а с вътрешен критик, който те спира да ги използваш. Този критик не е врагът ти, а част от теб, която се опитва да те защити от възприято риск. Но сега е време да му благодаря за грижата и да поемеш контрол над кормилото. Стъпка по стъпка, с търпение и състрадание към себе си, ще откриеш, че страхът губи сила, а увереността расте. Ти вече си компетентна – сега е време да го почувстваш.