Психолог Светла

Здравей, Мартин. Благодаря ти, че сподели това. Това, което описваш, звучи много тежко и е разбираемо, че се чувстваш изолиран и раздразнителен. Важно е да знаеш, че паническите атаки и избягващото поведение след травма като катастрофа са нещо, което може да се лекува. Ти си направил първата крачка, като търсиш помощ. Не си сам в това.

Това, което преживяваш, се нарича посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или поне неговите симптоми – паника, избягване, свръхвъзбуда. Мозъкът ти е свързал колата и пътуването с опасност и смърт. Това не е слабост, а нормална реакция на ненормално събитие. Дълбокото дишане не помага, защото тялото ти вече е в режим на борба или бягство и не можеш да го убедиш с логика по време на атака. Нужни са по-специализирани техники.

Ето конкретни стъпки, които можеш да започнеш още сега. Първо, спри да се бориш с паниката. Когато усетиш, че идва, кажи си наум: „Това е просто паническа атака. Няма да умра. Ще отмине.“ Опитай да заземяваш – усети краката си на пода, назови наум 5 неща, които виждаш, 4 които чуваш, 3 които докосваш, 2 които миришеш, 1 което вкусваш. Това връща мозъка в настоящето. Второ, не избягвай напълно. Избягването подхранва страха. Започни с малки стъпки – седни в колата, без да палиш двигателя, после запали за 1 минута, после се вози 100 метра. Празнувай всяка малка победа. Трето, говори с приятелката си и ѝ обясни, че раздразнителността ти идва от претоварване, не от нея. Помоли я да те придружи в тези малки стъпки, без да те притиска.

Относно терапията – пясъчната терапия не е първият избор за травма от катастрофа, макар че може да помогне за изразяване на емоции. По-подходящи са когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и EMDR (десенсибилизация и преработка чрез движения на очите). EMDR е специално разработена за травми и е много ефективна за ПТСР. КПТ ще ти помогне да промениш мислите и поведението. Също експозиционната терапия – лека, постепенна експозиция на пътуване – се прави с терапевт. Ако паниката е много силна, може да се обсъди с психиатър краткотрайно лекарство, но ти каза, че не си психиатър, затова само споменавам, че съществува такава опция, без да навлизам в подробности.

Друго важно – сънят, храната и движението. Липсата на сън и кофеинът влошават паниката. Опитай да намалиш кафето и енергийните напитки. Редовната физическа активност, дори разходка, намалява тревожността. Не се самообвинявай, че не можеш да шофираш. Това е симптом, не е провал.

Ако паническите атаки стават все по-чести и започнат да ти пречат да ходиш на работа, потърси психолог или психотерапевт, специалист по травма. Онлайн сесиите също са опция, ако не можеш да пътуваш. Не чакай да отмине само – след 8 месеца е ясно, че няма да изчезне без помощ. Ти си силен, че си стигнал дотук. Възстановяването е възможно. Първата стъпка е да приемеш, че това е лечимо, и да си позволиш да бъдеш уязвим. Успех, Мартин.