Психолог Светла

Мила, описанието ти показва повтаряща се връзка между натоварените дни и телесните усещания, затова е напълно възможно стресът да допринася за стягането на челюстта. При напрежение някои хора несъзнателно стискат зъби, напрягат мускулите на лицето и задържат дъха си. Това може да доведе до умора, стягане или болезненост в челюстта. Ако напрежението се съчетава с бързо или плитко дишане, изтръпването около устата също може да пайда. Но такаява връзка е възможна, а не доказана, и симптомите сами по себе си не потвърждават, че причината е емоционална.

Фактът, че стоматологът не е открил проблем и че усещанията отслабват при почивка, е полезна информация, но не изключва всички медицински причини. Изтръпването около устата може да има различни обяснения, включително такива, които не са свързани със стрес. Добре е да обсъдиш повтарящите се симптоми с личния си лекар, особено ако са нови, зачестяват, продължават по-дълго или се променят. Лекарят може да прецени дали са нужни преглед или изследвания. При внезапно изтръпване или слабост от едната страна на лицето или тялото, затруднен говор, обърканост, силно замайване, припадък, болка в гърдите или затруднено дишане потърси спешна медицинска помощ.

Можеш да наблюдаваш кога се появяват усещанията, колко продължават, какво се е случвало непосредствено преди тях, дали си стискала зъби или си дишала учестено и какво им помага да отслабнат. Записките не поставят диагноза, но могат да помогнат на теб и на медицинския специалист да видите по-ясно закономерностите. В натоварен момент опитай да отпуснеш езика и челюстта, да оставиш зъбите леко разделени и да направиш няколко спокойни вдишвания и по-дълги издишвания, без да насилваш дишането. Прави кратки паузи между работните задачи и провери дали раменете и лицето ти не са стегнати. Ако тези действия усилват усещането, прекрати ги и се посъветвай с лекар.

Това, че често премълчаваш трудностите, за да не натоварваш близките си, може да оставя малко пространство за възстановяване и подкрепа. Не е нужно да доказваш, че се справяш сама, за да заслужаваш помощ. Може да започнеш с конкретно и умерено споделяне, например, че грижата за майка ти и работата едновременно те натоварват, и да помолиш близък за определена помощ. Понякога назоваването на чувствата и потребностите носи облекчение, но не е необходимо да приемаш, че има някакви задържани емоции, които непременно причиняват симптомите.

Разговорът с психолог може да е полезен, ако напрежението се повтаря, тревогата около симптомите се усилва, трудно си почиваш, усещаш изтощение или ти е трудно да поставяш граници и да искаш подкрепа. Не е нужно симптомите да са тежки, за да потърсиш психолог, и психологическата помощ може да върви паралелно с медицинската оценка. Психолог може да ти помогне да разпознаваш реакциите си на стрес, да намираш подходящи начини за справяне и да общуваш по-открито за натоварването. При избора можеш да попиташ за опит с теми като стрес, грижа за близък и телесни прояви на напрежение, както и как работи специалистът.

Практичен подход е да не избираш между психологическо и медицинско обяснение предварително. Обсъди изтръпването и повторяемостта му с лекар, продължи да следиш връзката със стреса и потърси психолог, ако подкрепата би ти помогнала да носиш по-леко настоящото натоварване. Това не означава, че усещанията са измислени, а че се грижиш за себе си от няколко страни.