Психолог Светла

Здравей, Елена. Чувствата, които описваш, са напълно разбираеми в контекста на двете тежки загуби, с които се сблъскваш едновременно. Загубата на работа след толкова дълъг период и сериозната болест на близък са фундаментални промени, които разклащат чувството за сигурност и контрол. Това, което изпитваш, наистина надхвърля обикновения стрес и прилича на панически атаки, които са интензивна физиологична реакция на тялото на натрупаната тревожност и страх.

Първо, е важно да разбереш, че тези симптоми не са признак на слабост или неадекватност. Те са сигнал, че нервната ти система е в състояние на претоварване. Сърцебиенето, затрудненото дишане и мислите за смъртта са част от механизма "борба или бягство", който се е активирал твърде интензивно и в неподходящи моменти. Признаването на това като естествена реакция на изключително стрес е първа стъпка към справяне.

За да спреш цикъла на паника, е необходимо да работиш както в момента на самата атака, така и в дългосрочен план. В момента, в който започне да се изсипва адреналинът, фокусът трябва да бъде върху завръщането към тялото и настоящия момент. Опитай да концентрираш вниманието си върху дишането, не да го контролираш насила, а просто да наблюдаваш вдишването и издишването, дори да е бързо. Можеш да опиташ да броиш бавно до пет на вдиш и до пет на издиш. Друга техника е да фокусираш сетивата си към заобикалящата среда: назови пет неща, които виждаш, четири, които пипаш, три, които чуваш. Това помага да излезеш от цикъла на катастрофални мисли.

В дългосрочен план обаче, само техниките в момента на атака не са достатъчни. Трябва да се грижиш за натрупаната тревожност. Медитацията вечер е добра практика, но при толкова интензивен стрес може да не е достатъчна. Помисли за въвеждането на кратки практики за намаляване на тревожността през деня. Това може да бъде само минута или две съзнателно дишане няколко пъти дневно. Важно е също да ограничиш излагането си на допълнителен стрес, когато е възможно, и да позволиш на себе си да скърбиш и за двете загуби.

Чувството за капан и страха да излезеш от вкъщи са много реални. За да ги преодолееш, е полезно да прилагаш принципа на стъпаловидна експозиция. Вместо да се поставяш пред предизвикателството "да изляза", разбий го на много малки, управляеми стъпки. Първата стъпка може да бъде просто да стоиш на прага на вратата за една минута. Следващия ден да излезеш до пощенската кутия. Важното е да празднуваш всяка малка победа и да не се принуждаваш твърде бързо. Това ще помогне на нервната ти система да преосмили, че външният свят не е заплаха.

Що се отнася до грижата за майка си и търсенето на работа, ключът е в преразпределяне на енергията и поставяне на малки, реалистични цели. В момента си в състояние на претоварване, така че е нормално да не можеш да функционираш на пълния си капацитет. Вместо да мислиш "трябва да намеря работа", задачата за деня може да бъде "да обновя един раздел от автобиографията си" или "да разгледам три обяви". По същия начин, грижата за майка ти не изисква да си перфектна и всезнаеща. Присъствието и емоционалната подкрепа често са най-ценното. Можеш да се ангажираш с конкретни, малки задачи, като да й направиш чай или да поговорите, без да се натоварваш с цялата отговорност за нейното здраве.

Накрая, но не по важност, е изключително препоръчително да потърсиш помощ от специалист – психотерапевт, който работи с тревожност и травма. Той може да ти предостави структурирана подкрепа и инструменти, специфично адаптирани към твоята ситуация. Работата с професионалист е признак за сила и активна грижа за себе си, а не за слабост. С време и последователна грижа към психичното си здраве, цикълът на паника и безсилие може да се прекъсне, за да откриеш отново вътрешна стабилност и да намериш сили за предстоящите предизвикателства.