Психолог Светла

Здравейте, казвам се Ралица, на 59 години, жена. Характерът ми е спокоен, съчувствен и склонен към анализ. От няколко месеца усещам нарастваща тревожност и страхове, които ме изненадват със своята интензивност. Сутрин ставам с напрежение в гърдите, мислите ми непрекъснато се въртят около възможни негативни събития, които може да се случат на мен или близките ми. Понякога имам сърцебиене и затруднено дишане, особено когато трябва да говоря пред малка група или да тръгна на път, но през останалото време се старая да изглеждам уверена. Забелязах, че избягвам да посещавам места с много хора и все по-често отказвам покани от приятелки, защото ме тревожи идеята, че нещо ще се обърка. Това ме кара да се чувствам изолирана и виновна. Страхувам се да не загубя контрол над себе си и да се проваля в роли, които съм изпълнявала досега, например в семейни събирания или доброволна дейност в общността. Имам проблеми със съня: въртя се по цяла нощ, мислейки за най-лошите варианти. Опитвала съм да се справям сама с техники за релаксация, дихателни упражнения и разходки, но ползата е временна. Нямам известна тежка болест, не приемам лекарства редовно. Имам редовни контакти с децата и внуците, но мислите ми често са за това дали съм добра майка и баба и дали правя достатъчно за тях. Чувствам също увеличение на тревожността в моменти на преходи, например когато трябва да организирам пътуване или промяна в рутината. Искам да разбера: какви са възможните причини за тези внезапни и упорити страхове на моята възраст, как да разпозная кога става дума за разстройство на тревожността и кога е просто период на тревожност, и кои ефективни стратегии и терапии да опитам първо? Какво бихте ме посъветвали да направя веднага, когато усетя нарастване на паниката или мисловната буря? Благодаря предварително за насоките и конкретни практични стъпки, които мога да приложа.