Психолог Светла

Здравейте, Маргарита, благодаря Ви, че споделихте тази важна тема. Разбирам колко болезнено може да е чувството, че професионалният Ви опит и присъствие не са оценени по достойнство, особено когато това засяга самочувствието и увереността, които сте изградили с години. Вашето преживяване не е рядкост - много хора, особено след определена възраст или при промени в работната среда, изпитват подобно безпокойство. Важно е да разберем, че самоценността ни не зависи от външно потвърждение, но е естествено да търсим начини да се почувстваме уважавани и значими в професионалната си общност.

Първо, позволете си да признаете и приемете емоциите си без самокритика. Чувството на пренебрегване е сигнал, че нещо важно за Вас - например усещането за принадлежност или признание - не е задоволено. Вместо да се борите с тези емоции, опитайте се да ги използвате като компас. Запитайте се: Какво точно ме боли най-много в тази ситуация? Дали е липсата на уважение, страхът, че уменията Ви остават незабелязани, или може би усещането, че сте изолирана? Разпознаването на корена на болката е първата стъпка към нейното преодоляване.

След това можете леко да промените перспективата си към ситуацията. Понякога колегите не осъзнават влиянието на действията си - особено в малки екипи, където динамиката често се формира спонтанно. Вместо да тълкувате тяхното поведение като лично отхвърляне, разглеждайте го като възможност да дефинирате отново ролята си. Например, ако Ви изключват от разговори, може би те просто следват установена практика, без да мислят, че Вие бихте искали да участвате. Тук деликатността е ключова: вместо да чакате покана, сами можете да създадете пространство за себе си. Начинът, по който го направите, е от значение - не с агресия или обвинения, а с спокоен професионализъм и увереност в стойността на Вашия глас.

Практически, можете да стартирате с малки, но стратегически стъпки. Когато се провеждат дискусии, които Ви засягат, включете се с кратко, но съсредоточено мнение, например: ‘Аз имам опит с подобни случаи и мисля, че бихме могли да разгледаме и този аспект…’ Това показва, че сте активна и притежавате ценни знания, без да звучите натрапчиво. Друг подход е да търсите индивидуални разговори с колеги, които цените - така изграждате връзки извън груповите динамики. Често хората се отварят по-лесно в по-неформална обстановка, и това може да Ви помогне да разберете техните гледни точки, както и те да оценят Вашата.

Важно е също да инвестирате в себе си извън работното място. Самочувствието се храни не само от външно признание, но и от вътрешната сигурност, че сте компетентна и ценна професионалистка. Разгледайте възможности за обучение или участие в дейности, които Ви вдъхновяват - това ще Ви напомни за широтата на уменията Ви и ще Ви даде нова енергия. Ако се чувствате комфортно, можете дори да споделите част от тези изживявания с колегите - например ако сте посетили курс или прочели нещо интересно, свързано с работата. Това не само ще Ви даде теми за разговор, но и ще подсигури, че хората Ви възприемат като активна и развиваща се личност.

Ако обстановката продължава да Ви изтощава емоционално, размислете дали границите Ви са достатъчно ясни. Понякога хората неосъзнато приемат, че може да Ви третират по определен начин, защото не са чули друга алтернатива. Без да създавате конфликти, можете да изразите нуждите си с неутрален тон: ‘Знаете ли, бих искала да бъда включвана в тези дискусии, защото мисля, че мога да допринеса с опит’ или ‘Аз действително се интересувам от тези въпроси - може ли следващия път да ме уведомите, когато ги обсъждате?’ Такива изявления са твърди, но не и обвинителни, и дават яснота на другите как да взаимодействат с Вас.

Накрая, не подценявайте силата на самоотстояването чрез действията, а не само думите. Ако Вие самите се държите така, сякаш сте невидима, други хора може да го приемат за сигнал. Но ако сте тази, която инициира проекти, споделя идеи или просто поддържа приятна и уверена атмосфера около себе си, колегите ще започнат да Ви възприемат по различен начин. Помнете, че увереността се изгражда с практика - не е нужно да се чувствате сигурна, за да действате уверено. Често е обратно: действията ни формират чувствата, а не обратното.

И накрая, ако въпреки усилията Ви обстановката остава токсична или Вие усещате, че енергията Ви се изчерпва, размислете дали тази работна среда все още Ви служи. На 62 години имате богата кариера зад гърба си и правото да изберете обкръжение, което Ви цени. Но преди да стигнете дотам, дайте си шанс да предефинирате отношенията с колегите - много пъти промяната идва, когато ние сме тези, които я иницират.

Вярвам, че с търпение и стратегичност ще успеете да възвърнете усещането за значимост, което заслужавате. Ако процеса Ви се стори твърде тежък, не се колебайте да потърсите подкрепа от близки или професионалист - да поискате помощ е знак на сила, не на слабост.