Психолог Светла

Здравейте, Мартин. Описвате повтарящ се цикъл на неконтролируемо хранене, последвано от физически дискомфорт, вина и срам. Това не звучи като просто лош навик или липса на воля. Когато храненето е трудно за спиране, случва се често и води до страдание, е важно да бъде разгледано като значим психологически проблем.

Преместването в нов град може да е свързано с този цикъл. Промяната често нарушава познатия ритъм, социалните връзки и усещането за сигурност. След работа вероятно оставате насаме с натрупаното напрежение, умората и самотата. Храната може временно да успокоява, да запълва усещането за празнота или да служи като награда и начин за изключване от неприятните мисли. Това обаче обикновено носи кратко облекчение, след което се появяват вина, срам и негативни мисли за тялото. Те увеличават напрежението и така отново засилват нуждата от хранене.

Срамът и самонаказването обикновено поддържат цикъла, а не го прекъсват. Строгите забрани, пропускането на хранения и обещанията никога повече да не се случва често водят до още по-силен глад и усещане за провал. Затова целта не е да се наказвате или да постигнете съвършен контрол, а постепенно да разберете какво предхожда епизодите и да изградите по безопасни начини за справяне.

Полезно начало е да водите кратък дневник без калории и без оценки. Записвайте приблизително кога се е случил епизодът, какво сте чувствали преди него, дали сте били гладен, какво е станало през деня, какви мисли са се появили и какво сте направили след това. Отбелязвайте и ситуациите, в които сте успели да отложите или намалите храненето. Така може да забележите повтарящи се задействащи фактори, например прибиране в празен дом, умора, конфликт, скука, чувство за отхвърляне или прекомерно ограничаване на храната през деня.

Опитайте да създадете по предвидим ритъм на хранене, с редовни хранения и междинни закуски според индивидуалните ви потребности. Не е необходимо да изключвате напълно определени храни, защото забраните често увеличават обсебването от тях. Добре е след работа да имате предварително планиран преходен ритуал, например кратка разходка, душ, телефонен разговор, музика, чай или друга дейност, която ви помага да преминете от работен към личен режим. Това не трябва да бъде наказание или разсейване на всяка цена, а начин да си дадете време да разпознаете какво изпитвате.

Когато усетите порива, опитайте да спрете за няколко минути и да назовете преживяното с прост израз, например, сега съм самотен, напрегнат съм, много съм уморен или имам нужда от утеха. След това можете да си кажете, мога да ям, но първо ще изчакам десет минути и ще проверя от какво имам нужда. Тази пауза не цели забрана, а връщане на избора. Ако все пак започнете да преяждате, опитайте да не превръщате случилото се в повод за наказание. Спрете, когато можете, погрижете се за тялото си и се върнете към нормално хранене при следващата възможност, вместо да гладувате или да компенсирате.

Самотата заслужава отделно внимание. В нов град социалните контакти не се изграждат веднага. Малки, повтарящи се стъпки могат да помогнат, например участие в група според интересите ви, спортна или творческа дейност, среща с колега извън работата или редовен разговор с близък човек. Подкрепата и свързаността са част от решението, а не допълнителна задача, която трябва да заслужите.

Понеже описвате почти ежедневни епизоди, понякога по няколко пъти дневно, и хранене до физическо неразположение, препоръчвам да потърсите психолог, който работи с проблемно хранене, емоционално хранене или хранителни поведения при възрастни. Психологичната работа може да помогне да разберете функцията на храненето, да развиете умения за регулиране на емоциите, да намалите срама и да изградите по добър контакт с тялото и потребностите си. Това не означава, че с вас има нещо срамно или че сте се провалили. Означава, че проблемът е достатъчно натоварващ и заслужава професионална подкрепа.

Добре е също да обсъдите физическите последици с личния си лекар, особено ако имате болки, често повръщане, припадъци, силна слабост, обезводняване, кръв в повърнатото или изпражненията, затруднено дишане или силна коремна болка. Ако след епизодите се опитвате да компенсирате чрез повръщане, слабителни, прекомерни тренировки или продължително гладуване, това е важна информация, която трябва да споделите с професионалист. При внезапно тежко физическо състояние потърсете спешна медицинска помощ.

Опитайте да гледате на случващото се не като на битка между вас и храната, а като на сигнал, че има натрупани потребности, напрежение или болка, които търсят облекчение. Вие не сте вашето тегло и не сте епизодите на преяждане. Промяната обикновено е постепенна и включва както работа с хранителния ритъм, така и внимание към самотата, стреса, самокритиката и адаптацията към новия град.