Психолог Светла

Здравей, Александра. Благодаря ти, че сподели чувствата си. Това, което изпитваш, е напълно разбираемо и много по-често срещано, отколкото си мислиш. Първите месеци след раждането са изключително преобръщащи и дори майки, които са очаквали този период с радост, могат да се чувстват объркани и изтощени.

Ти описа едно състояние, което често се нарича „бебешка тъга“ или дори постнатална депресия, но е важно да знаеш, че това не е диагноза, а по-скоро реакция на огромната промяна в живота ти. Тялото ти, емоциите ти и ежедневието ти са се променили коренно и е естествено да ти трябва време, за да се адаптираш. Вината, която изпитваш, идва от очакванията, които си имала, и от сравняването с идеализирани образи на майчинството. Но майчинството не е само радост и любов – то е и умора, и страхове, и съмнения.

Ти спомена, че си била активна и социална преди раждането. Сега, когато си вкъщи с бебето, може да се чувстваш изолирана и лишена от смисъл, защото ролята ти се е променила драстично. Това не означава, че си загубила себе си – просто сега трябва да намериш нови начини да се свържеш с частите от себе си, които си харесвала. Може би това означава да отделиш малко време всеки ден за нещо, което ти доставя удоволствие – дори и да е само да изпиеш чаша кафе в тишина или да прочетеш няколко страници от книга.

Сънят и апетитът ти също са нарушени и това е напълно разбираемо, защото грижата за бебето е изтощителна. Но физическото ти състояние влияе силно на емоционалното. Опитай се да поспиш, когато бебето спи, и да ядеш малки, лесни за приготвяне хранения, пълни с енергия. Не се притеснявай да поискаш помощ от мъжа си или от близки – те не могат да прочетат мислите ти и няма нищо лошо в това да кажеш какво точно ти трябва.

Страхът да останеш сама с бебето е също много чест. Това не означава, че не си добра майка. То означава, че си човек, който се грижи и се страхува да не направи грешка. Но всеки родител учи по пътя и грешките са част от процеса. Ако се чувстваш прекалено объркана, не се колебай да потърсиш подкрепа от специалист. Това не е слабост, а акт на грижа към себе си и бебето.

Последно, но не по-малко важно: дай си време. Не се притеснявай, че не изпитваш „безкрайна радост“. Емоциите не са постоянни и те са просто част от пътя. Ти не си сама и това, което изпитваш, не те прави по-малко майка. То те прави човек, който се бори и се учи да намира себе си в новата си роля.