Психолог Светла

Иван, твоето усещане за постоянна тревожност и страхове около бъдещето е напълно разбираемо, особено предвид натовареността и напрежението в работата и личния живот. Когато човек е подложен на непрекъснат стрес, често умът влизa в една вълна от т.нар. мисловна буря, където негативните сценарии се въртят безспирно, усилвайки усещането за безпомощност и изтощение. Първата стъпка към справянето с този поток от страхове е да опиташ да приемеш, че тревогата е реакция на натрупания стрес и несигурност, а не знак, че липсва контрол. Това не означава, че трябва да оставиш тревогата да доминира, а да започнеш да я наблюдаваш като явление, което идва и отминава, а не като реалност, която ти диктува бъдещето.

В тази позиция на надзор можеш да започнеш да открояваш конкретните ситуации, които засилват тревогата, като напрегнатата работна среда и конфликтите вкъщи. Колкото и да е трудно, е важно да търсиш малки начини за облекчение, например ясно да обозначаваш своите граници на работното място, когато натоварването стане непоносимо, и да търсиш подкрепа от близките си, като споделяш тревогите си без срам. Често простото изразяване на страхове намалява силата им и те прави по-малко страшни. От друга страна, е полезно да се опиташ да развиеш някакъв ритуал за откъсване от негативните мисли – било то съсредоточено дишане, кратка медитация или дори писане на дневник, в който да оставяш своите притеснения на хартия.

Тъй като споменаваш, че разходките и музиката вече не помагат, може би е време да потърсиш по-активно задоволяване на физическата нужда от движение и спокойствие чрез по-структурирана физическа активност като йога или танци, които помагат да се освободи натрупаното напрежение в тялото и ума. Ако времето и настроението са фактор, опитай да комбинираш тези упражнения с кратки моменти на излагане на дневна светлина, колкото е възможно, за да противодействаш на сезонната меланхолия, която често прави тревожността още по-тежка.

Най-важното е да не потискаш страхове и стрес, а да ги адресираш постепенно чрез осъзнато приемане и действия, които да възстановят усещането за контрол. Напомняй си, че не си сам в тази ситуация – много хора в средата на живота преживяват подобен период на объркване и напрежение. Ако почувстваш, че тревогата става непоносима и засяга силно ежедневието ти, професионалната психологическа подкрепа е много добра идея – със сигурност бих ти препоръчала да се обърнеш към психолог за разговор, който може да ти помогне да изградиш стратегии за управление на тревожността и да възстановиш вътрешния си баланс.

Пази себе си, приемай малките стъпки напред и помни, че няма срам в търсенето на помощ. Ти заслужаваш да се чувстваш по-спокоен и сигурен в живота си, а прилагането на постоянство, разбиране и грижа към себе си са ключът към това.