Психолог Светла

Здравей, Мартин. Благодаря ти, че сподели това, което те тревожи. Чувствата, които описваш, са много разбираеми и често срещани при хора, които носят отговорност както в професионалния, така и в личния живот. Да отговорим на въпроса ти: Да, чувството на претовареност, изтощение и раздразнителност е много често срещано при родители на твоята възраст, особено когато работата е източник на постоянен стрес. Това обаче не означава, че трябва да се примириш с него. Има начини да работиш върху това.

Първо, важно е да разпознаеш и приемеш, че се намираш в състояние на хроничен стрес и емоционално изгаряне. Симптомите, които споменаваш – постоянна умора, раздразнителност, проблеми със съня и чувство на вина – са класически признаци. Това е сигнал от ума и тялото ти, че ресурсите са изчерпани и има нужда от промяна. Не е признак за слабост, а реална физиологична и психологична реакция на продължително напрежение.

За да спреш да носиш работния стрес у дома, ключово е да създадеш ясна граница между работата и дома. Това може да означава да създадеш ритуал за преход след работа. Например, преди да влезеш вкъщи, спри за 10-15 минути на спокойно място, за да дишаш дълбоко, да слушаш музика или просто да се разходиш. Целта е съзнателно да оставиш мислите за работа зад себе си, преди да отвориш вратата. Може да се наложи да поговориш и с ръководството на работата, ако е възможно, за намаляване на натоварването или за по-гъвкав график, но разбирам, че това не винаги е вариант.

Вътре в семейството, комуникацията с жена ти е изключително важна. Вместо да се карате за дреболии, опитайте да отделите време за спокоен разговор, без присъствието на децата. Говорете за чувствата си, а не само за задачите. Изразете, че се чувстваш изтощен и искаш да си по-добър баща и съпруг. Заедно можете да преразпределите домакинските задължения по по-справедлив начин или да потърсите външна помощ, например за почистване или гледане на децата за няколко часа седмично. Съвместно планиране намалява конфликтите.

За да намериш търпение за децата, трябва първо да се погрижиш за себе си. Това не егоизъм, а необходимост. Когато батериите ти са празни, не можеш да даваш на другите. Потърси дори минимум време за себе си всеки ден – 20 минути за разходка, четене или нещо, което те зарежда. Сънът е фундаментален. Разстройствата на съня увеличават раздразнителността многократно. Консултирай се с общопрактикуващ лекар, за да провериш здравословното си състояние и да обсъдиш проблемите със съня. Лека физическа активност също помага за намаляване на стреса и подобряване на съня.

Научи се да приемаш, че няма да си перфектен баща. Приемане на несъвършенството е ключово. Вместо да се гневиш върху себе си след избухване, опитай да говориш с децата си на тяхно ниво: „Извинявам се, татко беше много уморен и се разсърди за нещо малко. Не беше твоя вина.“ Това ги учи на емпатия и показва, че и родителите могат да грешат. За проблемите на по-голямото дете в училище може да се наложи разговор с учители или школьен психолог, за да се разбере дали има връзка с домашната обстановка.

Ако чувстваш, че не можеш да се справиш сам, търсенето на професионална помощ от психолог е силна и зряла стъпка. Терапевт може да ти помогне да разработиш стратегии за управление на стреса, да работиш върху изразяването на гнева и да подобриш комуникацията в семейството. Не е нужно да преминаваш през това сам.

Накратко, това, което преживяваш, е реален и тежък предизвикателство, но не е безизходно. Започни с малки, но последователни стъпки: създаване на граница работа-дом, грижа за себе си чрез време за почивка и подобряване на съня, и открита комуникация с жена ти. Бавно, тези промени могат да върнат част от енергията и търпението, от които се нуждаеш, за да бъдеш бащата, който искаш да бъдеш.