Психолог Светла

Здравейте, Елена, и благодаря Ви, че споделихте това с мен. Вашият въпрос е много важен и разбираемо, че се чувствате притеснена и безпомощна. На първо място, е много добре, че сте преминали през задълбочени медицински прегледи и че те са изключили сериозни органични причини. Това е съществена стъпка, която позволява да разгледаме други възможности за произхода на Вашите симптоми.

Въз основа на описанието Ви, симптомите са много вероятно психосоматичен отговор на значителната емоционална промяна в живота Ви. Това означава, че Вашият ум и емоции превеждат стреса и тъгата на физическо ниво, създавайки напълно реални и неприятни телесни усещания. Промяната след заминаването на дъщеря Ви е събитие с голяма тежест. Тя не е просто физическо отсъствие, а може да предизвика чувство за загуба на ежедневна роля и смисъл. Дългогодишната Ви роля на майка, която се грижи и е в ежедневен контакт, се променя рязко. Това може да бъде източник на дълбоко чувство на празнота, несигурност и тъга, които тялото Ви изразява чрез симптоми, свързани с дишането.

Дишането е много тясно свързано с нашата емоционална състоятелност. Когато сме тревожни, тъжни или под стрес, дишането често става по-плитко и нередовно. Усещането за невъзможност да поемете дълбоко въздух е класически симптом на тревожност. Тежестта в гърдите може да бъде телесен израз на тежестта на емоциите, а замайването може да се дължи на хипервентилация (прекалено бързо и плитко дишане), което е често явление при паник. Фактът, че симптомите се засилват по време на разговор с дъщеря Ви, е важен индикатор. Това показва, че емоционалната връзка с това събитие е пряка и тялото Ви реагира на активираните чувства.

Вашият съпруг има право, когато говори за "нерви", но е важно да се разбере механизмът. Стресът и емоционалната боля предизвикват реални физиологични промени в тялото - освобождават се хормони на стреса, мускулите се напрягат, дишането се променя. Това не е "просто в главата Ви", а е цялостна телесна реакция. Страхът от симптомите създава порочен кръг, който Ви описвате: плашите се от усещането, това плаширане увеличава стреса и тревожността, които от своя страна засилват симптомите. Това е много често явление.

За да прекъснете този кръг, е необходимо да работите в две насоки: с тялото и с емоциите. За тялото, може да се упражнявате в съзнателни техники за дишане. Опитайте да практикувате бавно и дълбоко диафрагмално дишане по няколко минути на ден, дори когато сте добре. Това ще помогне на тялото Ви да си спомни естествения ритъм на дишане и ще бъде инструмент, който да използвате в момент на засилване на симптомите. За емоциите, е важно да признаете и назовете тъгата и загубата. Промяната в ролята е реална. Вместо да се борите с чувствата, опитайте да ги приемете като нормален отговор на голяма промяна. Търсене на нови дейности и смисли може да помогне постепенно за запълване на празнината. Разговорът с психолог би бил изключително полезен, за да разглобите тези чувства в безопасна среда и да разработите стратегии за справяне.

Не забравяйте, че Вашата реакция е човешка и разбираема. Симптомите са истински, но техният източник вероятно е в емоционалната адаптация към нова фаза от живота. Обръщането на внимание към емоционалното си състояние с същата сериозност, с която се отнасяте към физическото, е ключът към подобрението.