Психолог Светла

Здравейте, казвам се Стефан, на 37 години съм. Съпругата ми ме напусна преди осем месеца. Оттогава живея като в мъгла, но по различен начин от обикновената тъга. Не че плача или се самосъжалявам, напротив. Просто нищо не ме вълнува. Загубих интерес към работата си, която някога обичах. Не искам да излизам с приятели, отказах поканите им. Дори спортуването, което беше моята страст, вече ми е безразлично. Не чувствам радост, но и не чувствам тъга. Всичко е сиво и плоско. Някои дни се чудя дали това е депресия, или просто етап. Лекарят ми предписа антидепресанти, но не виждам голяма промяна. Мислил съм за терапия, но в момента ми се струва, че няма смисъл – какво ще ми кажат, че трябва да се отърся? Въпросът ми е: как да разбера дали състоянието ми е тежка депресия, или форма на апатия, и как да мотивирам себе си да потърся помощ, когато всичко изглежда безцелно? Имам чувството, че съм загубил връзката със самия себе си. Може ли някой да ми даде съвет как да разбия този леден панцир?